Драги ми Смехурко, с дълбоко огорчение и справедлив бяс, ти съобщавам, че ужасяващата бюрокрация в нашето царство не ми позволи да гласувам. Представяш ли си, ШЕСТ ЧАСА тия кръвосмесени джуджета от родния ми град не успяха да установят, че аз живея в Патиландия! Аз, идолът на промяната, гуруто на финансите и най-важен човек в царството за тия блатни тролове не съм бил патиланец ами американец! Бесен съм и сезирах прокуратурата (надявам се нашата), всичките там от ЦИК, ОИК и СИК да ги разпердушини. Но всичко е след дъжд качулка, гласът ми имащ тежестта на 50% от гласувалите бе пропилян и оня от ГРОБ спечели кметското място. Даже не разрешиха и на охраната ми от НСО да гласува и мисля да накарам тия орки от местната избирателна комисия да платят разноските по напразното ми пътуване, защото фактически те ощетиха бюджета който аз пълня неуморно.
                                                                        Цуни-муни твой приятел верен Патилан


Драги Патилане, с голямо удоволствие ти съобщавам, че аз гласувах успешно и надявам се за нашия кандидат. Знаеш моята широка заразителна усмивка, споделих я пред камерите на всички телевизии докато си пусках бюлетината. И заеш ли, дори аз, който добре познавам неустоимия си чар и ослепителна усмивка, се изненадах колко заразителна се оказа тя. Значи, хиля се аз като хелоуинска тиква срещу операторите и фотографите, а те срещу мен се хилят още повече, добавям пет карата към усмивката, тия срещу мен добавят десет... направо се изчекнах от хилене, а те още повече. И накрая се оказа, че тия не са се заразили от моята чаровна усмивка, хилели са се щото дюкянът ми бил разкопчан. Представяш ли си какъв смях беше, някои го нарекоха резил де, ама това е защото не ядат пици с кристали. Хайде до скоро, че пиша на един парапет. 
                                                                        Твой приятел верен Смехурко